Преди шест месеца съпругът ми ни напусна — мен и детето ни. Отиде си без обяснения, оставяйки след себе си само тишина и планина от неплатени сметки.
Наложи се да се върна при майка ми и да поема всякаква почасова работа, която намеря – от чистене на офиси до преписване на текстове. Всяка стотинка беше важна. Животът с майка ми, Теодора, не беше лесен. Тя винаги е била силна и критична жена, а сега – с допълнителното бреме от нас двете и малкия Милен – напрежението в малкия апартамент беше осезаемо.
Една сутрин, докато се мъчех да сипя кафе, забелязах, че кухненският кран, който течеше от седмици и издаваше дразнещ звук, най-сетне е поправен. Чист, сух и тих.
„Мамо, ти ли го оправи?“ попитах аз, Петя. Теодора поклати глава, докато бършеше прах от античната си етажерка. „Аз? Ти знаеш, че не разбирам от такива неща. Сигурно се е оправил сам от налягането. Не ми губи времето с глупости, трябва да отидеш да заведеш Милен на детска градина.“
Странно. След седмица, един от контактите в коридора, който искреше опасно всеки път, когато включа прахосмукачката, беше сменен. С нов, бял и здрав. Не можеше да се е оправил сам.
Започнах да оглеждам по-внимателно. Понякога усещах слаб мирис на мазилка, понякога чувах едва доловимо скърцане на стълбите късно през нощта, но винаги го отдавах на умората. Кой би правил подобни неща? Крадец? Но нищо не липсваше. Съсед? Но сградата беше тиха и повечето обитатели – възрастни хора, които трудно се придвижваха.
Напрежението у дома растеше. Теодора непрекъснато ме упрекваше, че съм избрала грешен мъж, че съм неразумна и че не мога да се справя.
„Трябваше да завършиш право, Петя, както те съветвах! Сега щеше да имаш сигурност, а не да се чудиш как да свържеш двата края!“
Правото. То беше нейната голяма мечта за мен, която аз замених с любовта към изкуството и сбъркания брак. Сега всяка нейна дума кънтеше в съзнанието ми като тежък камбанен звън.
След още една седмица, спуканото стъкло на малката прозоречна рамка на килера, което Теодора отказваше да смени от месеци с мотива, че е скъпо, беше подменено. С нова, матирана, плътна част. Безшумно, чисто, перфектно.
Някой ни наблюдаваше. Някой влизаше и излизаше, без да оставя следа, освен следи от подобрение. Страхът и любопитството се смесваха в мен. Този, който го правеше, беше добър, тих и някак… грижовен. Но защо?
Глава Втора: Почукването
Една вечер, около девет часа, когато Милен вече спеше, а аз четях стари университетски учебници, опитвайки се да съживя забравени знания, за да се подготвя за едно интервю, се чу почукване на вратата.
Кратко, плътно, несигурно.
Погледнах майка ми, която плетеше на фотьойла. „Кой ли е толкова късно?“ прошепна тя, без да вдига поглед от работата си. „Не отваряй, ако не знаеш кой е.“
Сърцето ми заблъска лудо. Беше времето, когато обикновено се случваха тези поправки. Взех стария фенер от антрето, за да го използвам като оръжие, ако се наложи, и бавно се приближих към вратата.
Отворих — и там стоеше един мъж. Беше млад, може би на трийсетте. Висок, с изпито, но интелигентно лице и тъмни, проницателни очи. Носеше стари, но чисти работни панталони и тениска, изцапана с нещо, което приличаше на боя или мазилка. В едната си ръка държеше стара кожена чанта с инструменти, а в другата – кутия с храна за вкъщи.
„Извинявайте, търся Петя.“ Гласът му беше тих, но твърд. „Аз съм. Кой сте вие?“
Той въздъхна, погледна надолу към чантата си с инструменти и после отново към мен.
„Казвам се Георги. Живея на няколко етажа по-надолу. Отдавна. И… мисля, че трябва да поговорим за поправките.“
Напрежението беше толкова гъсто, че можеше да се разреже с нож. Майка ми се беше приближила зад мен.
„Какви поправки, младежо? Ние не сме ви викали!“ изрече Теодора остро.
„Знам. Аз просто… видях, че имате нужда. И… знам, че ви е трудно. Съпругът ви… той ми дължи пари.“
Шокът ме парализира. Мъжът, който месеци наред се промъкваше в дома ни, за да поправя повреди, беше кредитор на бившия ми съпруг?
Георги продължи, без да чака въпрос: „Работехме заедно по един голям проект. Инвестирахме. Той изчезна, а парите – също. Знаех, че живее тук, затова започнах да го чакам. Един ден видях, че ви е трудно. Чух ви да се карате за течащия кран. Просто го оправих. После друго. Не е нужно да ми плащате, Петя. Вие не сте длъжникът. Но мисля, че има нещо, което трябва да знаеш за него. За бившия ти съпруг, Стоян.“
В този момент, от коридора се чу трескаво тропане по стълбите. Двама мъже, облечени в скъпи, но леко измачкани костюми, се появиха на площадката. Единият беше висок и плешив, с масивна златна верига около врата. Другият, по-млад и жилав, носеше черна кожена чанта.
„Георги! Знаехме, че ще го намерим тук!“ извика плешивият. „Къде са парите? Или поне договорите!“
Георги се обърна рязко. „Нямам представа за какво говорите, Любен. Отивай си.“
„Няма да си отида! Знам, че Стоян ти е дал нещо. Ти си единственият, който му се е доверил докрай. Ти и тази жена, разбира се.“ Любен хвърли презрителен поглед към мен.
Напрежението ескалира. Георги пристъпи напред, за да ме защити. Вратата остана отворена, а майка ми, Теодора, за първи път от години изглеждаше наистина уплашена.
Глава Трета: Скритите Документи
Оказа се, че Любен и неговият млад сътрудник, Живко, не бяха просто лоши момчета, а хора, на които Стоян дължеше огромни суми, свързани със съмнителни инвестиции. Любен беше бизнесмен – едър, безскрупулен, но с изряден външен вид – който не търпеше да губи.
Георги обясни бързо, но под сурдинка, докато Любен и Живко оглеждаха антрето ни. „Стоян планираше голяма измама. Успя да вземе заем за жилище, уж за вас, но парите изчезнаха. После вкара и моите, и тези на Любен в схема, която той е трябвало да управлява. Преди да изчезне, Стоян ми даде една флашка. Каза, че е „защита“. Мисля, че съдържа счетоводството на Любен, което той не иска да бъде видяно.“
Сърцето ми се сви. Заем за жилище. Стоян беше подготвял бягството си много по-отдавна, отколкото си мислех. А аз, Петя, бях оставена да се боря с последствията.
Теодора, възползвайки се от суматохата, взе малкия Милен от стаята му и отиде в банята, заключвайки се. Действие, което показа колко сериозно е положението.
Любен се изсмя грубо. „Флашка? Не ме интересуват флашки! Искам парите! Или ще си взема апартамента.“
„Няма да вземеш нищо!“ извиках аз, стъпвайки до Георги. „Апартаментът е на майка ми! И ние не знаем къде е Стоян, повярвайте ми.“
Любен ме изгледа с презрение, което разпали гняв в мен. „Добре. Ще се върна. Но ще ти кажа едно нещо, Петя. Стоян е взел ипотечен кредит, като е фалшифицирал подписа ти. Кредитът е за огромен апартамент, който той е прехвърлил на името на една негова сътрудничка – млада студентка по право, която учеше в същия университет, в който ти не завърши. Името ѝ е Диана.“
Светът ми се завъртя. Студентка по право. Университет. Изневяра, предателство, дълг. Всичко се сля в болезнен вихър.
Георги стисна рамото ми. „Трябва да намерим тази флашка. Тя е единственият ни шанс да докажем всичко и да спрем Любен.“
Глава Четвърта: Семейните Тайни
На другия ден, след като Любен и Живко си тръгнаха с празни ръце и множество заплахи, аз и Георги започнахме да ровим. Трябваше да намерим флашката, но и да разплетем мрежата от лъжи, която Стоян беше оплел.
Отидох до банката, където получих потвърждение за ипотечния кредит. Фалшифициран подпис, фалшифициран договор. Предстоеше ми съдебно дело. Трябваше да наема адвокат.
Георги, който се оказа инженер с отлични познания по електроника и финанси, стана мой неофициален съюзник. Той не искаше парите си обратно; той искаше справедливост. Искаше да види Любен и Стоян наказани.
Междувременно, Теодора, която винаги е била силна като скала, започна да се държи странно. Забелязах, че всяка вечер говори с някого по телефона с тих, притеснен глас. Скриваше писма, които пристигаха от непознат адрес.
Една вечер, докато Теодора беше навън, се престраших да отворя скрина ѝ. Намерих стари писма и снимки. На една от тях беше Теодора като млада, прегърната от елегантен, красив мъж – не баща ми. Мъжът от снимката беше изключително богат, съдейки по облеклото и фона.
Прочетох писмата. Оказа се, че Теодора е имала бурна, тайна връзка с този мъж, който бил много влиятелен. В писмата се споменаваше за „сделка“, за „огромна грешка“ и за „пари, които трябва да върнат“ от години.
В този момент се появи нов герой – Асен. Асен беше адвокат, който някога е бил съсед на Георги и е работил по сходни финансови престъпления. Георги го повика за помощ. Асен беше млад, амбициозен и много скъп, но се съгласи да ни помогне без заплащане – засега – в замяна на достъп до информацията на Любен от флашката. Морална дилема: да използваш мръсни тайни за лично спасение. Асен прие.
„Тази Диана,“ каза Асен, „е много повече от любовница. Тя е умна. В момента е в университета, учи магистратура и работи в една от фирмите на Любен като параюрист. Тя е ключова фигура в схемата. Трябва да я спечелим или да я изобличим.“
Глава Пета: Среща с Диана
Въпреки напрежението, аз продължих да работя и да уча. Усещах, че ако не се подготвя за бъдещето си, ще бъда обречена. Единственият път напред беше чрез образование.
Георги ме заведе в университета, където учеше Диана. Бяхме на една пейка, когато я видяхме да излиза от сградата на Юридическия факултет. Беше красива, елегантна, с излъчване на увереност и знание.
Приближих се сама. „Здравейте, Диана. Аз съм Петя. Съпругата на Стоян.“
Диана не изглеждаше изненадана. Само горчиво се усмихна. „Знаех, че ще дойдеш. Стоян ми каза, че е женен, да. Но ми каза и, че бракът ви е приключил отдавна.“
„Лъгал те е. И те е използвал. Знаеш за ипотеката, нали? Апартаментът е на твое име, но ти знаеш, че е купен с пари от престъпна схема. И ти знаеш, че Любен ще дойде и ще го вземе. Стоян те е поставил на мушката, точно както мен.“
Диана се поколеба. Видях страх в очите ѝ. Тя беше студентка, която беше мечтала за кариера в правото, а сега се намираше в центъра на финансово престъпление. Нейната морална дилема беше огромна.
„Аз съм само на 23 години. Взех заем за образованието си, който не мога да върна. Стоян ми предложи пари, за да го покрия. В замяна трябваше само да подпиша някакви документи. Не знаех, че е толкова сериозно.“
Тази изповед промени всичко. Диана не беше враг, а жертва – още една, както мен и Георги.
„Асен, нашият адвокат, може да ти помогне да избегнеш наказание. Но трябва да ни дадеш апартамента и да свидетелстваш срещу Любен и Стоян. Трябва да избереш: право и справедливост, или пари и престъпление.“
Диана заплака. „Ще го направя. Но първо… искам да знаеш нещо. Стоян не е напуснал града. Той се крие тук, близо до този апартамент. И аз знам къде е флашката. Тя не е при Георги, нито при него. Тя е скрита в жилището на майка ти.“
Глава Шеста: Истината в Стената
Осъзнах, че Стоян е крил флашката в дома на майка ми, защото е знаел, че Теодора никога няма да допусне някой да рови из нейните вещи, дори аз.
Веднага се върнахме. Теодора беше вцепенена. „Стоян? Тук? Ти знаеш ли какво ще стане, ако Любен разбере?“
Георги, използвайки инженерните си умения, започна да търси. Диана ни даде точните указания. Флашката беше скрита зад една стара, изгнила дървена лайсна, близо до контакта, който Георги беше сменил.
Тогава, Теодора не издържа. „Стоян е син на онзи мъж от снимката! Той е плод на онази моя изневяра! Истинският баща на Стоян! Това е моята тайна! Затова пазя мълчание! Баща му беше милионер, но той… той ме заряза, когато разбра, че съм бременна. Даде ми пари, много пари, с които купих този апартамент. Но имаше и… и допълнителна сделка. Заеми, които трябва да върна. Стоян знаеше за това. Той използва тази информация, за да ме принуди да му помогна, като му дадох парите, които трябваше да върна на баща му. Това е всичко.“
Семейният конфликт избухна с пълна сила. Предателството на майка ми, тайната ѝ, скритият живот – всичко се превърна в мъчителна истина.
Георги свали лайсната. Зад нея имаше малка кухина. В нея – малка метална флашка.
В същия момент, асансьорът спря с трясък. Чуха се тежки стъпки по стълбите. Любен и Живко. Бяха ни проследили.
„Флашката! Ето я!“ изкрещя Любен с тържествуващ глас. „Стигнахме навреме!“
Настъпи ожесточена борба. Георги, въпреки че беше инженер, се би като лъв, за да защити флашката. Аз се намесих. Диана извика полиция, докато аз се опитвах да попреча на Живко да грабне Георги.
В крайна сметка, Живко успя да вземе флашката. Любен се усмихна победоносно.
„Край на играта! Сега имам всичко!“
Но в този момент, се чу силно почукване на вратата.
Глава Седма: Развръзката
На вратата стоеше Асен – адвокатът. Но не беше сам. Зад него имаше униформени полицаи. Диана беше извикала помощ, а Асен беше организирал бърза намеса, използвайки информация, която Георги му беше дал предварително.
„Спрете! Полиция!“ извика Асен, показвайки служебната си карта.
Любен се опита да избяга, но беше хванат. Живко се опита да счупи флашката, но Георги скочи и я изтръгна от ръцете му.
След дълги разпити и няколко седмици на правна борба, нещата започнаха да си идват на мястото.
Флашката съдържаше не само доказателства за схемите на Любен, но и подробни записи на всички финансови операции на Стоян. Оказа се, че Стоян е взел заема за жилището, фалшифицирайки подписа ми, и е прехвърлил апартамента на Диана, като по този начин е осигурил сигурно място за криене на парите.
След като се разбра, че Диана сътрудничи, тя успя да избегне наказание, а Асен ѝ помогна да си върне студентския заем.
Стоян беше заловен седмица по-късно в малък мотел, където се криел.
Теодора призна грешките си и се извини за годините на лъжи. „Не исках да те натоварвам, Петя. Но сега виждам, че тайните съсипват всичко.“
Аз, Петя, успях да докажа пред съда, че подписът ми е фалшифициран и ипотеката беше анулирана. Апартаментът на Диана беше продаден, за да покрие част от щетите на Любен.
Асен пое съдебното дело срещу Стоян, а Георги възстанови парите, които беше загубил, благодарение на връзките, които се разкриха от флашката.
Животът ми се промени. Аз и Георги започнахме да работим заедно – той с инженерните си умения, аз – с новооткритата си решителност да уча право. Всяка вечер, след като Милен заспи, аз уча.
Георги не само поправи кранове и контакти. Той поправи един счупен живот и едно счупено семейство.
Шест месеца по-късно, аз, Петя, държах в ръката си формуляр за кандидатстване в Юридическия факултет. До мен стоеше Георги, който ме подкрепяше. Аз можех да продължа напред, не заради майка ми, а заради себе си и детето си.
Предателството и болката бяха заменени от силна връзка, основана на доверие и общи битки.
Вече нямах нужда от почасова работа. Аз имах бъдеще, което бях изградила с ръцете си, и партньор, който се появи в най-тъмния ми час. А най-големият урок беше, че дори най-малките поправки могат да доведат до най-големите промени.
Край