Баща започнал да се тревожи за дъщеря си, когато забелязал, че тя е постоянно изтощена и заспива над бюрото си. Само за една седмица това се случило три пъти. Веднъж дори била с училищната униформа и прибор в ръка. Първо си помислил, че е обикновена умора, после – че е типично за възрастта ѝ. Но тревогата не го напускала.
Момичето почти спряло да общува със семейството. Походката ѝ се променила, погледът ѝ станал празен и безжизнен, под очите ѝ се появили тъмни кръгове. Понякога лампата в стаята ѝ светела до сутринта. На въпросите на баща си тя винаги отговаряла кратко и еднакво:
— Имам много домашни.
Една нощ той не издържал. Приближил се до вратата ѝ и се заслушал. Отвътре се чували тихи, внимателни шумове, сякаш някой мести предмети. Часът бил почти един след полунощ.
На следващата сутрин дъщеря му отново заспала на масата. Трети път за седмицата.
Тогава бащата направил нещо, за което дори се страхувал да мисли преди — поставил малка скрита камера в стаята ѝ, убеждавайки се, че го прави от грижа.
Първата нощ не показала нищо необичайно. Учебници, телефон, лягане около 23:30. Той вече се упреквал, че е прекалено подозрителен.
Но втората нощ всичко се променило.
На записа се виждало как момичето лежи будно, оглежда се дълго, после става, облича се и сяда на бюрото. Започва да пише в тетрадка. Първоначално изглеждало като обикновени уроци. Но после направила нещо, което го разтърсило.
Затворила тетрадката и внимателно я сложила в картонена кутия. На нея имало женско име. До нея стояли още две същите кутии – всяка с различно име.
Тогава бащата разбрал, че дъщеря му крие нещо. И повече не можел да чака.
На следващия ден говорил с нея спокойно. Без крясъци. Без натиск. Просто я помолил да му каже истината.
И тя разказала всичко.
Оказало се, че нейни съученички отдавна я тормозят. Принуждавали я да пише домашните им, контролни и проекти. Ако откажела – я заплашвали с унижение пред цялото училище и съсипване на живота ѝ. Всяка кутия била за една от тях. Работела нощем, от страх да не сподели с никого.
Бащата я изслушал докрай. И тогава направил това, което е трябвало да направи още отначало.
Отишъл при ръководството на училището и разказал всичко.
След време трите момичета били изключени.
А дъщеря му най-сетне започнала да спи спокойно нощем.
About the Author
