След дълго и тежко боледуване на 74 години почина актрисата Добринка Станкова, съобщи Lupa.bg, като се позова на близки до семейството й. Тя бе в трупата на Народния театър и до скоро играеше в няколко спектакъла.
Родена е на 1 декември 1947 г. в София. Първоначално учи руска филология, а след това завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1971 г. в класа на именития актьор проф. Любомир Кабакчиев.
Започва да играе на сцената на Драматичния театър в Сливен (1971-1972), а от 1972 г. в Народния театър „Иван Вазов“.
Участва в различни театрални постановки като „Казаларската царица“ на Иван Вазов, „Когато гръм удари“ и „В полите на Витоша“ на Пейо Яворов, „От ума си тегли“ на Грибоедов, „Хамлет“ на Уилям Шекспир, „Мъртвешки танц“ на Аугуст Стриндберг, „Посещението на един инспектор“ Джон Пристли (ТВ театър).
Не изпускай тези оферти:
Запомнящи се са и ролите й в „Милионерът“ на Йордан Йовков, „Бесове“ по Фьодор Достоевски, „Църква за вълци“ на Петър Анастасов, „Майстори“ на Рачо Стоянов, „Призраци в Неапол“ на Едуардо де Филипо, „Лари Томпсън“ на Душко Ковачевич, „Пигмалион“ на Бърнард Шоу, „Шокомания“ на Блазбанд, Майката в „Ах, този джаз!“.
В киното дебютира като Божанка в „Иконостасът“, по романа на Димитър Талев „Железният светилник“. Истинска популярност получава след участието си в двусерийния филм на Въло Радев „Черните ангели“.
В него тя е Рачето – красиво, нежно и фино момиче, прегърнало една човеконенавистна идея и заплатило за това с живота си.
После се снима във филмите „Откраднатият влак“, „Трета след слънцето“, „Вятърът на пътешествията“, „Къщи без огради“, „Зарево над Драва“, „Бялата одисея“, „Пантелей“, „Константин Философ“, „Горе на черешата“ и др.
Носител на наградата на САБ за ролята си в „Тази малка земя“. Има множество участия и запомнящи се роли и в киното и в телевизионния театър. Добринка Станкова е съпруга на режисьора Георги Стоянов.
Дълбок поклон пред светлата й памет!
Още скръбни вести:
Актьорът и режисьор Сергей Пускепалис загина на 56-годишна възраст в автомобилна катастрофа в Ярославска област, съобщават световните агенции, цитирани от БТА.
Пускепалис работи в театъра и киното. От 2009 г. до 2011 г. е главен режисьор на Волковския театър в Ярославъл. Бил е заместник-художествен ръководител на Московския художествен театър „Горки“. През 2019 г. се завръща в Ярославъл и е назначен за художествен ръководител на Волковския театър.
Пускепалис се снима във филми и по телевизията, участва в проекти като „Битката за Севастопол“, „София“, „Вървейки през мъките“, „Златната орда“ и други.
Носител е на награда „Ника“ (2008) за откритие на годината с филма „Монгол“ и на „Сребърна мечка“ от Берлинале (2010) за най-добра мъжка роля с филма „Как прекарах това лято“.
Колата на звездата с български корени е била смачкана до неузнаваемост и изхвърлена от пътя след удар с камион в района на Ярослав на 20 септември.
Причините за този ужасен инцидент в момента се разследват. Според непотвърдени данни Сергей Пускепалис не е шофирал, а се е возил на пътническата седалка на микробус. Вследствие на сблъсък с тежкотоварен камион, той и водачът на буса са загинали на място.
Ден преди това Пускепалис е заснет до микробуса, където казва, че заминава за Донбас, за да занесе хуманитарна помощ.
Сергей Пускепалис е роден на 15 април 1966 година в Курск. Баща му е литовец, а майка му – българка от Приднестровие.
Актьорът от филмите „Шифър“, „Пичът на совата“ и „Метро“ си отиде във възхода на кариерата си.
Станал популярен по актьорски стандарти доста късно, на 40-годишна възраст, той накара публиката да се влюби в образите си на сурови мъже, които трябва да оцелеят в най-трудните условия.
Пускепалис работи в театъра и киното. От 2009 г. до 2011 г. е главен режисьор на Волковския театър в Ярославъл. Бил е заместник-художествен ръководител на Московския художествен театър „Горки“. През 2019 г. се завръща в Ярославъл и е назначен за художествен ръководител на Волковския театър.
Пускепалис се снима във филми и по телевизията, участва в проекти като „Битката за Севастопол“, „София“, „Вървейки през мъките“, „Златната орда“ и други.
Носител е на награда „Ника“ (2008) за откритие на годината с филма „Монгол“ и на „Сребърна мечка“ от Берлинале (2010) за най-добра мъжка роля с филма „Как прекарах това лято“.